Тъкмо днес ми се ще да призная, че и аз бих пратила Богдан на детска градина със записващо устройство, скрито в дрехите му. Но не за да уличавам госпожите в нещо, нито пък за да предизвиквам медийни скандали. Искам просто да бъда част от магията, с която те ежедневно даряват децата ни. Само веднъж в годината те споделят и с нас, големите, два вълшебни часа, през които можем да се докоснем до тази магия. След което чакаме тръпнейки до следващия първи юни…
Това, което се случва в нашето малко градче е чудо! Създават го стотина деца на възраст между 3 и 7 години и техните учителки. Това чудо обединява целия град . Общинска управа, читалище, бизнес, родители …, всички помагат както могат, за да се случи. И изгарят от нетърпение да го преживеят. В това чудо, всяко дете е звезда. Всяко дете облича уникален костюм и се превъплъщава в специален герой. Никой не е забравен! Всички деца заедно, показват на големите, че са способни да творят красиви светове. А всички възрастни, поне за два часа, вярват, че тези светове наистина съществуват. И така повече от 20 години.
Във връзка с казаното, съжалявам само за две неща:
1.Този грандиозен спектакъл, макар и готвен половин година, се играе пред публика еднократно и бива видян само от малка част от всички желаещи да го видят.
2. Богдан има само още две години в най-хубавата детска градина, с най-невероятния детски празник на света.
(Да му се прииска на човек да има още деца, само за да продължава да е част от тази магия!)
Затова тъкмо днес, пожелавам на всички родители да им се прище, изпращайки наследника на градина, да сложат в гащите му „бръмбар“, но не за да следят и контролират, а за да си открадват минутки неподправено вълшебство.
Честит да ни е празникът, в който си спомняме, че някога всички сме вярвали, че всичко е възможно!